Разочарование от властта на прехода = носталгия по соца
Забравяне на социалистическото време и разочарование от демократичното такова отчита проучване на общественото мнение за равносметката от "25 години демократични промени в България”на "Алфа Рисърч”.
Изследването е проведено сред 1 200 български граждани над 16 годишна възрасти е част от инициативата "25 години свободна България".
Основните изводи от това проучване сочат, че 25 години от началото на демократичните промени в България колективната памет за социалистическа България постепенно избледнява, а познанието за този период изчезва.
94% от запитаните между 16-30г. споделят, че не знаят почти нищо за този период. 40% от тях не могат да посочат дали краят на комунизма е белязан от рухването на Берлинската, Московската, Софийската или Китайската стена.
92% от тях не познават границите на комунистическия блок, а знанията им за епохата на комунизма се опират преди всичко на личните впечатления и разговори.
Постепенно равносметката за развитието на България в периода 1944г. – 1989г. тръгва по посока на носталгията и преоценката.
Сравнени са оценките, които са давали българските граждани за периода 1944-1989 г. и за последния генерален секретар на ЦК на БКП - Т. Живков през 90-те години (в изследванията на НЦИОМ) и днес. 76% от анкетираните от НЦИОМ пълнолетни граждани дават отрицателна оценка на Т. Живков, докато днес е налице рязко преобръщане и идеализация - 55% позитивни оценки).
50% от населението над шестнадесетгодишна възраст намира развитието на България след 1989 г. за неуспешно, срещу 10% позитивни мнения. Същевременно, оценките в личен план са доста по-слабо песимистични – едва 29% смятат, че са загубили по време на прехода.
За основен проблем на прехода общественото мнение сочи провал на върховенството на закона, неефективни и корумпирани институции, осигуряващи и покровителстващи злоупотребата с власт.
Алфа рисърч
