„Ледникът на Страшния съд“ се разпада, Океанънт може да залее градове

Freepik
Антарктида крие една от най-големите климатични заплахи на планетата – ледникът Туейтс. Прозвището му не е случайно: наричан "ледникът на Страшния съд", той е широк близо 130 км и има потенциала да повиши морското равнище с над 3 метра, ако се срине напълно. А нови сателитни данни сочат – този момент може да е по-близо, отколкото си мислим.
Разпадът започна – и никой не знае кога ще спре
Учени от Щатския университет на Пенсилвания, работещи с данни от спътника ICESat-2 на НАСА, установиха, че ледникът се пропуква по-бързо от очакваното. Пукнатините – т.нар. фрактури – се множат, особено в източната част на ледения шелф Туейтс, който досега действаше като естествена "тапа", забавяща движението на ледника към океана.
Ако тази "тапа" се разруши напълно, ледът ще потече неконтролируемо към морето. Това е началото на процес, който не просто е необратим – той е глобално катастрофален.
Сателитните очи виждат онова, което моделите пропускат
Старите модели за наблюдение на ледниците разчитаха на оскъдни наземни данни и теоретични предположения. Новият подход обаче комбинира сателитна прецизност и алгоритми за анализ на фрактури в 3D.
"Фрактурите не са просто пукнатини – те са ранните симптоми на разпад", казва Шуджие Уанг, водещ автор на изследването. "И поведението им е далеч по-сложно, отколкото предполагаха досегашните модели."
Поуки от рухването на ледения шелф Ларсен B
През 2002 г. ледникът Ларсен B се срина само за пет седмици след години на пренебрегвани сигнали. Тогава науката не беше готова. Днес, с новия модел, учените вече разполагат с "ранна система за предупреждение" – способна да разпознава критични точки на пречупване.
Самоускоряващ се кошмар
Разпадането на ледника Туейтс вече е в ход. Когато пукнатините се разширят, ледът започва да се движи по-бързо. Това движение създава още пукнатини. В резултат: нестабилността се самоподдържа. Това е обратна връзка, при която всяка нова фрактура усилва разпада още повече.
"Ако не разберем навреме тези процеси, ще наблюдаваме как цели части от ледената покривка се отцепват – и то без шанс за възстановяване", предупреждава проф. Ричард Али.
Какво се случва под леда?
Изследователите откриват, че причините за нестабилността са комплексни: повишени температури на океана, по-малко морски лед и изменени океански течения, които действат директно под ледения шелф.
Западната част на Туейтс засега изглежда по-стабилна, но източната се разрушава активно. Разликата между тях показва, че ледниците не реагират еднакво на климатичните промени – и това прави прогнозата още по-трудна.
Глобалният риск: 3 метра покачване на морето
Целият ледник Туейтс задържа достатъчно лед, за да вдигне морското равнище с около 65 см. Но проблемът е, че той поддържа стабилността и на други ледници в Западна Антарктида. Ако се срути, може да задейства домино ефект, който да доведе до повишение на морското равнище с над 3 метра. Това би заличило крайбрежия, приютяващи стотици милиони души – от Маями и Ню Йорк до Бангладеш и Амстердам.
Откритие с огромно значение
Новият алгоритъм, разработен от Уанг и екипа ѝ, вече се прилага върху 40 антарктически ледени шелфа. Този нов набор от данни е публикуван като отворен ресурс – с надеждата, че повече учени по света ще могат да предвиждат разпада по-точно и навреме.
"Това е инструмент, който може да ни помогне да спасим време, животи и брегове", обобщава докторантът Дженгруи Хуанг, пише Meteo Balkans.
Бъдещето се топи пред очите ни
Историята на Ларсен B не бива да се повтори. Сега имаме технологията, наблюденията и предупреждението. Въпросът е – ще реагираме ли навреме?