Дяконеску, шелфове и малцинства

Уточняване на морската граница с България иска румънският министър на външните работи Кристиян Дяконеску. Разбира се, той има предвид корекцията да бъде за сметка на нашата и в полза на неговата страна. "Става дума за 17 квадратни километра - уточнява той в интервю за телевизионния канал "Диджи 24" и добавя - Това не е много. Между европейски държави, които си сътрудничат максимално в много направления, не виждам защо тези въпроси да не могат да се решат много бързо". Въпросната територия се намира на границата между континенталната плоча и морския шелф и е привлякла вниманието на румънската страна заради факта, че наскоро в нея бяха открити залежи на нефт и природен газ.

Дяконеску обаче отрече да предявява нови претенции към България или някой да се сърди на някого. Той заяви, че въпросът за спорната акватория е отворен от много време и трябва да се разреши заради евентуалните проблеми, които биха могли да се появяват при експлоатацията и концесията на залежите. Външният министър на северната ни съседка и наш европейски партньор обаче бързо влезе в противоречие сам със себе си, опитвайки се да окаже явен натиск върху българската страна с изявлението си (в същото интервю), че е време да се обсъди и положението на румънското малцинство в България.

За 17-те квадратни километра няма как да дадем аргументирано мнение, защото, след като не може да бъде разрешен толкова време, казусът явно е доста заплетен и е от компетенциите само на най-големите специалисти по международни отношения на двете страни. Можем само да изразим скромното си становище, че ако румънската страна е уверена в правотата си, няма да се изказва гръмко пред медиите, а ще пристъпи към окончателното решаване на въпроса. Също така бихме си позволили категорично да не се съгласим и с думите на Дяконеску, че България и Румъния са "европейски държави, които си сътрудничат максимално в много направления".

Ако беше така прословутият Дунав мост 2 между Видин и Калафат отдавна щеше да е готов, а нямаше да се налага различни институции на ЕС да се намесват многократно, за да накарат румънската страна най-после да спре да протака реализирането на проекта. Нямаше и след договорка между двете страни България да намали таксите за преминаване на единствения засега Дунав мост, а Румъния да не го направи, макар и да е поела ангажимент...

Относно положението на румънското малцинство обаче ни се струва, че не само ние, но и българската държава на най-високо ниво трябва да изрази ясна и категорична позиция. Не се опитвайте да ни вкарвате във фантазиите си, господин Дяконеску! От двете ни страни България не е тази, която е получавала несправедливо, а впоследствие и анексирала територии, към които няма абсолютно никакво право на претенции. Ние никога не сме пропъждали систематично хора от земите на дедите им само за да заличим случилото се и да представяме чужди територии като свои собствени. Е, успяхте... Поне наполовина. Северна Добруджа вече е безвъзвратно загубена за България, сега там едва ли е останал човек с българско самосъзнание. Но, не прекалявайте!

Ако под "румънско малцинство" в България имате предвид власите и армъните, доста интересно би било да разберем точно какво ви притеснява в отношението на българските държава и народ към тях. Тези по официална статистика няколко хиляди човека (много от които съвсем не са власи или армъни, а представители на едно друго малцинство, по традиция самоопределящо се на почти произволен принцип) са  интегрирани и поддържат много добри отношения със съседите си.

Затова и българската страна не би имала нищо против да чуе вашата позиция по темата. Само че заявеното пред медиите "обсъждане на положението на румънското малцинство" звучи доста притеснително и императивно. Така се говори, когато има проблем, нали? Какво би станало ако по същата логика Унгария поиска да обсъди с Дяконеску положението на унгарското малцинство (което наистина съществува) в Румъния?

Абсолютно крайно време е българското правителство в лицето на Министерството на външните работи да започне да показва ясна и категорична позиция по неразрешените теми от миналото на балканските народи. Да, изключено е да се връщаме към десетилетията на войни и конфронтация, но това означава ли, че трябва да мълчим за всичко и да оставяме съседите ни да говорят неща, които просто не са истина?

Дори да предположим, че предначертаната стратегия в случая с югозападната ни съседка (официалното й име е прекалено дълго и изкуствено, за да го помествам тук) се базира на поговорката "Убий глупака с мълчание", няма как да си обясним пълната тишина по отношение на казуса "Западни покрайнини" в контекста на преговорите между Сърбия и ЕС за присъединяване. Не по-малко смущаващо е и мълчанието по въпроса за арменския геноцид. В историята на балканските народи малко неща са еднозначни, но поне те трябва да бъдат заявени категорично и ние имаме пълното право и задължение да го направим. Като суверенна държава и член на Европейския съюз.

През 272 година от н. е. един от последните силни и способни римски владетели - Аврелиан (270 - 275), решава, че запазването на провинция Дакия (обхващаща по-голямата част от днешна Румъния) в рамките на империята е прекалено скъпо, коства прекалено много войска и на практика не си заслужава. Така Дакия става първата римска територия, освободена доброволно от най-могъщата държава на късната древност. Разбира се, Аврелиан подготвя и извършва изтеглянето в пълен ред. На юг от Дунава са изтеглени всички документи и ценности, цялата армия и администрация и, не на последно място, населението, което е "романизирано" - тоест, говори латински и, ако можем да използваме днешната терминология, "изповядва римските ценности".

След като Аврелиан освобождава Дакия, тя се превръща за повече от хилядолетие в една от териториите в Европа, които сменят "собственика" си най-често (между другото по-продължителен контрол над нея упражняват българските владетели). Тъй като целта ми не е да изнасям лекция по история на Румъния, ще прескоча подробностите и ще продължа от момента, в който княжествата Влашко и Молдова се озовават в ситуация, в която всички европейски народи се заявяват като ясно разпознаваеми и уникални, но едновременно с това се стремят да се приобщят към по-голямо семейство - славянски, германски, романски.

Тази "мода", пренесена на изток около XVIII век, поставя сегашните ни северни съседи в твърде деликатна ситуация. Макар и да имат държава (и то две!), което липсва на много от останалите народи, молдовците и власите трудно биха могли да се причислят към която и да било по-голяма група. В тази безизходица се появява и романската идея: видите ли власите са наследници на римляните, чудодейно пренесени през хилядолетията и пространството... Първата провинция, от която Рим се изтегля преди повече от хилядолетие и половина, е носител на неговата култура, традиции, език...

По това време се заражда и мисленето, че княжествата трябва да полагат някакви грижи за своята "диаспора" на Балканите - полуномадските животновъди, познати като "власи", обитаващи изолирани планински местности, разпръснати из полуострова. Между другото, въпреки някои сериозни напъни, като цяло те не преследват тази задача много яростно. Може би заради обречеността й...

По стечение на историческите обстоятелства и игрите на Великите сили в края на XIX и началото на ХХ век Румъния се превръща в доста голяма за мащабите на Балканите страна, владееща и територии, населени предимно с българи (Добруджа) и унгарци (Трансилвания). За сметка на това, отново по силата на интересите на Великите сили, Молдова е откъсната от нея и попада в сферата на руското влияние.

Показателни за настроенията на обикновените румънци от онази епоха са масовите протести срещу апетитите за анексиране на Южна Добруджа по време на Междусъюзническата война. Те издигат лозунги, според които не може загубата на Молдова да бъде компенсирана с несправедливи претенции спрямо друга страна. Без да обръщат внимание на подобни настроения или да са замесени по какъвто и да било начин в конфликта между България, Сърбия и Гърция, румънските власти искат да получат цяла Южна Добруджа до Балчик като компенсация (!?) за българските териториални придобивки в Тракия.

След напълно очаквания отказ почти половинмилионна армия на северните ни съседи нахлува в България, възползвайки се от концентрацията на войските ни на фронтовете в Македония, завладява цялата северна част на страната и се появява в околностите на София. Така на практика румънската намеса решава Междусъюзническата война и тласка България към първата й национална катастрофа. Северна Добруджа, до преди Освобождението населена почти изцяло с българи, остава завинаги в пределите на Румъния, а южната част на областта е върната на България едва през 1940 година.

Не е минал и век от Междусъюзническата война, така че господин Дяконеску, ако искате да казвате нещо конкретно за положението на т.нар. "румънско малцинство" в България, направете го направо и то не пред румънски медии, а пред официални представители на българската държава. Да не събуждаме демони, които са заспали толкова скоро, че все още се въртят и скърцат със зъби в съня си...

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg