Какво знаят търновци за Освобождението на града?

Какво означава 7 юли за великотърновци? Север.бг реши да намери отговора на този въпрос от самите граждани на старата столица, които вчера честваха 134 години от Освобождението на града.

Разпитахме хора на всички възрасти, от двата пола и на съвсем случаен принцип. Логично, едни знаеха повече, други по-малко, а трети съвсем не бяха в час...

Магдалена Костадинова

Днешният ден е един от най-празничните дни за Велико Търново. Преди четири години празненствата бяха много пищни. Сега не е кръгла годишнина, но това не пречи по-специално да го отбележим. Съжалявам обаче, че някои от хората тук в парка демонстрират нихилистично отношение, защото това наистина е нещо голямо.

Георги (17 години)

Днешният ден е много важен за великотърновци. Освобождението не е никак маловажно нещо в историята на България. Аз съм участник в клуб "Традиция" и приемам много сериозно тези празници. Трябва всеки българин и всеки търновци да ги празнува по-широко. На мен ми идва отвътре, родолюбец съм.

Нели Църова

За мен това е много специален ден, защото освен, че днес е празникът за Освобождението на Велико Търново от турска власт, ние живеем и на ул. "7 юли". Това е двоен празник.

Калина (82 години)

Честваме 134 години от Освобождението на Велико Търново. Този ден е празник. Внуците ни по-знаят от нас, учили са. По радиото чух за тържествата и седнах отдавна тук.

Евстиян

Не знам какъв празник е днес. Не го чувствам като празник.


Галина (28 години)

Това е един много хубав български празник. Хубаво е да има положителни емоции. Аз честно казано успявам да го почувствам като празник, въпреки другите проблеми. На детето си разказвам.

Момчил Иванов

Чувствам се горд, като великотърновец и като историк. За мен това е показателен ден. Ден, в който всички трябва да се замислим за историята ни, как предците ни са умирали и са давали жертви за бъдещето си. И после да градим и нашето бъдеще. Не само в такива дни трябва да се чувстваме празнично, но в забързаното ни ежедневие е хубаво, че има такива дни, за да се връщаме към миналото.

Мирко Робов

Чувствам се така, както жителите от онази прочута гравюра на ул. "Гурко" са посрещали генерала. Аз съм от стар търновски род и родовата ни къща е била точно там. Като археолог съм проучвал църквата "Св. четиридесет мъченици" и там открихме няколко гроба на руски воини, несъмнено участници в Освободителната война. Един от тези гробове е символичен и явно смъртта го е застигнала другаде, но той е искал да остави нещо в старопрестолния град. Той е видял града ни и малкият му престой тук го е свързал с това място, което е показателно какво значи Велико Търново за всеки, който се е докоснал до неговата историческа значимост и неповторима красота.