Руши се военният комплекс на Асеневци на Трапезица
Участъкът беше предаден за консервация и реставрация още през 2008 г., а 2 години по-късно автентичната архитектура на средновековния замък продължава да се руши
Съществува голяма опасност оригиналните зидове на уникалния военен комплекс от времето на първите Асеневци на Трапезица да се съборят. Участъкът беше предаден за консервация и реставрация още през 2008 г., а 2 години по-късно автентичната архитектура на средновековния замък продължава да се руши. За нуждата от спешни консервационно-реставрационни работи вече е уведомено Министерството на културата, но засега без резултат, разказва "Янтра днес".
С проблема беше запознат и министърът на финансите Симеон Дянков, който посети обекта през лятото. Тогава той обеща да подсигури необходимите 500 хил. лв. за довършване на Северната кула на Трапезица. Пари все още няма, поради липсата на договор между фирмата изпълнител на обекта - “Реставрация” АД, и министерството. Установяването на договорните отношения се бави, тъй като зам.-министърът на културата Тодор Чобанов оглавява борда на директорите на “Реставрация”, а в това някои откриват конфликт на интереси.
С настъпването на есенно-зимния сезон и обилните валежи има опасност да се съборят големи участъци от новоразкритата архитектура, както стана през миналата зима, алармира археологът доц. д-р Константин Тотев от търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН. Подобна съдба може да застигне и дворцовия ансамбъл, който беше разкрит напълно тази есен. В такъв случай безхаберието ще доведе до извода, че благодарение на провежданите археологически разкопки се разрушава автентичността на обекта, допълва той.
През 2008 г. предадохме Северната кула със зидове, които на височина се издигаха до 6 м, а сега вследствие на атмосферните влияния е съборена близо 2 м от автентичната зидария. Тотев не скри надеждата си, че министерството в най-скоро време ще даде необходимите пълномощия на “Реставрация” АД за започване на консервационни работи, за да може да се използват все още подходящите за работа дни през ноември. Всякакви оправдания за необходимостта от съгласувания и неоправдано дълги във времето процедури обричат на унищожение разкритото от нас и впоследствие провокират към съвсем свободни и достигащи до бутафорни решения реконструкции, не скри разочарованието си археологът.
Доц. д-р Константин Тотев проучва северната част на хълма Трапезица, разположена около главната порта на крепостта, вече четвърта поредна година. Усилията на ръководения от него екип т.г. бяха съсредоточени около уточняването на строителната хронология на обекта и разкриването двете монументални сгради, които са прилепени към Северната кула. Това е най-голямата по размери, дебелина на стените и застроена площ бойна кула, разкривана досега при разкопки на средновековни български градове от времето на Второто българско царство. Северната кула е изградена едновременно с конструктивно свързаните с нея главна порта, западна и източна крепостни стени на средновековната Трапезица, обяснява Тотев. Според откритите монети и керамика това е станало най-вероятно в първото десетилетие на XIII век.
Кулата се простира на площ от 600 кв.м. Големите й размери и стратегическото разположение на най-високата точка на хълма показват, че е възможно първоначално тя да е служила за казарма на част от столичния гарнизон. По-късно нейният военно-отбранителен характер е разширен или частично променен. Там са били разположени и жилищата на кастрофилакса (градоуправителя).
Двете монументални сгради, разположени непосредствено до Северната кула, вече са напълно разкрити, но предстои тяхното цялостно проучване отвътре. Единият обект е църква № 2, която е проучена по време на първите разкопки на крепостта преди 130 г.
Според повечето изследователи постройката е храм, тъй като при разкопките са намерени фрагменти от стенописи. Но интересният застроителен план, на който попаднахме, повдига редица въпроси, свързани с предназначението на сградата, обяснява доц. Тотев. Тя е пряко свързана с главната порта и с основната улична комуникация на крепостта. Според археолога откритите фрески при първоначалните проучвания не са достатъчен аргумент за нейното култово предназначение. Правоъгълният план на сградата насочва по-скоро за нейния светски характер. Вероятно става дума за дворцов ансамбъл и тронна зала, не крие хипотезите си археологът.
При проучванията доц. Тотев е установил пет строителни периода на сградите. Разкопките показват, че в началото - края на XII, началото на XIII век, обектът е функционирал като дворцов ансамбъл. До края на XIII век той се разширява в северна и южна посока. През този втори строителен период се прави второ улично платно от изток, а обектът се свързва по-ясно с другите градоустройствени сгради в северната част на крепостта. През XIV век представителната монументална сграда е превърната в дворцова църква, а вероятно и в манастир. През втората половина на XIV век, когато храмът продължава да функционира, около нея се развива мощен некропол. До момента от него са проучени около 160 гроба, в които са били положени представителите на гражданското съсловие и военния елит.
Доц. Тотев споделя вижданията на историците проф. Иван Тютюнджиев и доц. Пламен Павлов, че през 1388 г. турците принуждават българите да съборят всички крепостни стени. Доказателство, че народът се съобразява с повелята на поробителя, е случилото се на Трапезица. В края на XI, началото на XV век крепостта е разрушена, а в северния участък функционира единствено некрополът, където вече се започват да се полагат останките на обикновени граждани.
