Полезно за горските ушати сови
С началото на лятото зачестяват сигналите в Спасителния център за диви животни "Зелени Балкани" за горски ушати сови в беда. Ще ви представим тези потайни наши съседи, помощници в борбата с мишките и другите мишевидни гризачи – горските ушати сови. Всъщност по-скоро разказът ни е за техните малки, с които в момента са пълни парковете и градините на нашите градове и села.
Вероятна малцина знаят, че вечер, когато хората заспят, градовете и селата ни стават изцяло владение на, обвити в тайнство и мистерия птици – совите.
Тези покровители на нощното небе, безшумно се реят под прикритието на сумрака, дебнейки гризачите, тяхната основна храна.
Няколко седмици след излюпването си, те напускат "родното гнездо", и се настаняват по съседните клони. И тук идва първият проблем. Тези бебета са твърде малки, за да си ловят храна сами, като за това разчитат изцяло на своите родители. Но за да може възрастната птица да се ориентира къде точно е малкото (защото то подскача от клон на клон), то издава резки, пронизителни звуци. Тези звуци именно, дразнят много хора, някои от които прибягват и до "помощта" на въздушната пушка. А това е ужасно! Ставали сме свидетели на какви ли не жестокости към дивите животни, но това да стреляш по беззащитни бебета надхвърля всичко. При все, че този период продължава не повече от три-четири седмици.
Понякога в неопитността си, подскачайки от клин на клон, малките пухкави топки често тупват на земята. И така често стават жертва на хищници – кучета и котки, с които са пълни нашите населени места. Много от пухкавите мъници, обаче имат късмета преди това да бъдат намерени от човек. За съжаление първата реакция на много хора е да приберат бедната малка животинка в къщи, а някои стигат и до там, че я почерпват я с пържена риба, я с топла супа...
Всъщност малкото наистина има нужда от помощ – някой просто трябва да го качи на дърво. Не е задължително да е на това от което е паднало, просто на клон, далеч от опасните хищници и хората. Разбира се е добре да се уверим, че няма да тупне зад гърба ни. А за другото – не се притеснявайте, мама винаги е наблизо.
Разбира се има и случаи, в които човешката намеса е неизбежна. Тогава най-добре се консултирайте с Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ), на територията на която се намирате, или с екипа на Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани. Заедно ще преценим как да действаме.
И помнете - добре е да бъдем по-толерантни към заобикалящата ни среда, която освен хора, включва растения и животни.
Зелени Балкани
