"Да научим повече": 135 години от първата пощенска станция
На днешната дата, 22 януари през 1878 година са открити първите български пощенски станции в Габрово, Свищов и Велико Търново.
До Освобождението е използвана гражданска конна поща, сочат данните. Към края на Руско-Турската Освободителната война, на 15 февруари 1878 г., военнополевата пощенска станция в Свищов се измества в Русе. В писмо от 18 юли 1877 г., подписано от княз Черкаски, оглавяващ Временното руско управление в България, се казва да се търсят предприемачи, които "биха се съгласили да организират десет станции между Дунав и Габрово или друг пункт недалече от Балкана”.
Несъмнено той е фиксирал или Зимнич – на румънския бряг на река Дунав, или Русчук – на българския, веднага щом бъде превзет от русите. По-нататък Черкаски пише, че на първо време би могло да се образуват само шест станции, като трите да са възлови – една от тях е град Бяла. "След превземането на Русчук – добавя той – конете биха могли веднага да се преместят на тракта между Русчук и Търново”. Тази организация съответствала на тогавашната военна обстановка, пише elatevgabrovo.org.
Пощенските линии трябвало да свързват квартирите на главнокомандващия и на императора в Горна Студена и квартирата на престолонаследника в село Брестовица, недалеч от Бяла, с предните отряди на руската армия край Плевен и Габрово.
В спомените на Петър Матеев, бивш служител в турските пощи през 70-те години на миналия век, четем: ”Пристигналите писма в един конак се изсипваха в панери и всеки, който очакваше писмо, сам си го издирваше в панера. Раздавателна служба не съществуваше даже в Цариград. Надписите на писмата задължително биваха написвани на турски език.”
През времето на военните действия турската армия разрушава при отстъплението си всички телеграфни линии, опожарява много от пощенските и телеграфните станции и персоналът напуска България. Победоносните руски войски организират военнополеви пощенски станции и трактове. Възстановени са разрушените телеграфни линии и са построени нови. На първо време пощата и телеграфът обслужват само руските войски, но впоследствие те започват да извършват услуги и на населението. В периода на временното руско управление е извършена голяма организаторска и подготвителна работа за създаването на българските пощенски и телеграфни съобщения.
На 14 май 1879 г. руски чиновници предават за управление на България всички пощенски и телеграфни станции и цялата принадлежаща техника и инвертар - 39 пощенски и 26 телеграфни станции, 1630 км телеграфни стълбови линии с 2582 км. проводници и 64 напълно действащи телеграфни апарата. Много руски пощенски и телеграфни чиновници и технически лица остават по собствено желание да работят в новосъздадените български пощи и телеграфи.
Съгласно "Временните правила за пощовата част в България” управлението и организацията е възложено на Пощенското управление, което първоначално е подведомствено на Министерството на вътрешните работи, а после – на Министерството на външните работи на Княжество България.
Установени са следните видове пощенски пратки. Проста кореспонденция, към която се отнасят затворените и отворените писма, бандеролните пратки, препоръчаната кореспонденция и пратките без цена. Вторите са застрахованата кореспонденция, към която се числят ценните и паричните пратки. Поради липса на други превозни средства пощата се пренася главно чрез сухопътните пощенски трактове. За всеки тракт се определят станции за смяна на конете. Трактовете се обслужват от наети чрез търг пощонаематели и се придружават от пощальони, които събират писмата от пощенските кутии, окачени при конните пощенски станции, жп станциите и пристанищата, четем и в историята на "Български пощи".
Трактовете се обявяват на търг за срок от три години. По-големите трактове, които свързват София, се обслужват четири пъти седмично, а другите – по три пъти. Към 14 май 1879 г. има създадени 15 пощенски тракта. На 24 май 1883 г. трактовете се предават за нов тригодишен период на габровския жител Ганчо Гаврилов. Той се задължава да ги обслужва с 206 коли и 412 коня, разпределени в 62 конни станции,
Първите български работници по пощите - родолюбиви и будни младежи, работят всеотдайно, с ентусиазъм и още в началото успяват да организират сравнително добре пощенската служба.
С всяка измината година броят на пощенските станции и пощенските трактове расте. Временните правила стават неподходящи за новите условия и за ежедневно нарастващите нужди. Това налага изработването на нов закон за цялостно уреждане на пощенските съобщения. Такъв закон е одобрен на 1 ноември 1881 г. под наименованието "Привременен устав за пощите и телеграфите”.
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg
