"Марш, марш, с генерала наш..."
"Долу Румелия! Да живее Съединението!"
Навършват се 128 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, организирано от Българския таен централен революционен комитет и подкрепено от княз Александър І Батенберг.
В такива дни в нас се пробужда, като че ли малко позабравено напоследък, патриотично чувство, което някак засяда в гърлото и леко нагарча днес.
Днес си мисля за смелите и безстрашни българи, които са били готови да дадат живота си за родината си. Нека си припомним и някои от българските възрожденски революционни патриотични песни, които повдигат духа и настроението и днес.
Песента "Шуми Марица" пеят българските опълченци по време на Руско-турската освободителна война. По-късно тя повдига войнския дух и съпътства успехите на армията ни по бойните полета. След Съединението на България през 1885 г. "Шуми Марица" става национален химн на България до 1948 г. Първоначалният текст на песента е написан от Никола Живков, главен учител във Велес по време на турското робство. След много варианти остава последната редакция на Иван Вазов от 1912 г. Мелодията е заимствана от немски марш.
Шуми Марица
окървавена,
плаче вдовица
люто ранена.
Припев:
Марш, марш,
с генерала наш!
В бой да летим,
враг да победим!
Български чеда,
цял свят ни гледа.
Хай към победа
славна да вървим.
Припев...
Левът балкански
в бой великански
с орди душмански
води ни крилат.
Припев...
Млади и знойни,
в вихрите бойни.
Ний сме достойни
лаври да берем.
Припев...
Ний сме народа,
за чест и свобода,
за мила рода
който знай да мре.
Припев...
"Боят настана" е една от най-отличаващите се български патриотични песни. Ритъмът й кара сърцето на истинския българин да забие учестено. Текстът й е взет от "Панагюрските въстаници" – творба от първата стихосбирка на Иван Вазов – "Пряпорец и гусла":
Боят настава, тупкат сърца ни -
ето ги близо наште душмани.
Дързост дружина вярна, сговорна -
ний не сме веке рая покорна.
Дързост дружина вярна, сговорна -
ний не сме веке рая покорна.
Бийте, братя, Бог е с нас, вража порода -
бой за чест и свобода, за мила рода.
О, майко моя, родино мила,
земя си красна, райска градина.
О, майко моя, родино мила,
земя си красна, райска градина.
Нека с тоз удар врага да смажем,
нека му гордо, братя, докажем,
че сме строшили мръсни окови,
че сме свободни, а не робове.
Че сме строшили мръсни окови,
че сме свободни, а не робове.
Бийте, братя, Бог е с нас, вража порода -
бой за чест и свобода, за мила рода.
О, майко моя, родино мила,
земя си красна, райска градина.
О, майко моя, родино мила,
земя си красна, райска градина.
Сред първите патриотични песни на България са тези на Добри Чинтулов. В средата на ХІХ век той пише стихотворенията "Стани, стани, юнак балкански", "Къде си, вярна ти любов, народна", "Вятър ечи, балкан стене", които се превръщат в песни. Известни под името "възрожденски", те играят роля за повдигане духа на българите в периода преди Априлското въстание. След Освобождението от османско иго, имат роля при формирането на новата ни музикална култура.
Добри Чинтулов посвещава песента "Вятър ечи, Балкан стене" на Габровското въстание от 1862г. Твърди се, че текстът се запява по популярна от времето на въстанието мелодия. Песента е една от най-изпълняваните възрожденски бунтовни песни във всички последвали революционни събития в България.
Вятър ечи, Балкан стене
текст и музика: Добри Чинтулов
Вятър ечи,Балкан стене,
Сам юнак на коня
С тръба зове свойте братя:
всички на оръжие!
Дойде време,ставайте,
от сън се събуждайте,
доста робство и тиранство,
всички на оръжие!
Който носи мъжко сърце
и българско име,
да препаша остра сабя,
знаме да развее!
Няма как да не споменем Георги Шагунов, автор на музиката на марша "Един завет", вдъхновен от стихотворението "Заветът на дедите" на Иван Йончев.
През 1916 г. в Охрид е създадена песента "Велик е нашият войник" като Марш на 23-ти Шипченски полк. Запява я войнишки хор още на фронта. Там участват и авторите на текста и музиката Константин Георгиев и Михаил Шекерджиев. Песента бързо добива широка популярност. Оригиналният текст описва героичния път на Шипченския полк до Охридското езеро, но поради политически причини той многократно е променян. Въпреки това песента никога не е била забранявана и до днес остава един от най-докосващите българина военни маршове.
Велик е нашият войник!
Велик, велик, велик!
Измокрен, гладен, уморен,
без отдих би се ден и нощ,
бърдата цепи разярен
със страшния си вик "На нож!"
От Китка литна в един миг,
прецапа Тимока дълбок,
при Равна, Вина, Лясковик,
черта му път самият Бог.
При Маврово, заровен в сняг,
с ръце премръзнали се би,
в Ботум отвори път за Дрин,
прокуди врага до един!
И пак спокоен, мълчалив,
при Охрид днеска той стои
и чака нов враг да срази
със страшния си вик "На нож!"
"Тих бял Дунав" е една от най-популярните български патриоточни маршови песни. Текстът е взет от едноименното стихотворение на Иван Вазов, а музиката е творение на известния български революционен деец и общественик Иван Караджов.
Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и "Радецки” гордо плува
над златни вълни.
Но кога се там съзирва
козлодуйски бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.
Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.
Горд отпреде им застана
младият им вожд -
па си дума капитана,
с гол в ръката нож:
- Аз съм български войвода,
момци ми са тез;
ний летиме за свобода,
кръв да леем днес.
Ний летиме на България
помощ да дадем
и от тежка тирания
да я отървем...
Любен Каравелов пише знаменитото си стихотворение "Хубаво си, моя горо", тъгувайки прокуден в Румъния. Песента, която е с ярко изразен носталгичен характер и до днес се пее от българите в чужбина с умиление за Отечеството.
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост.
Който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее.
"Мила Родино" става национален химн на България през 1964 г. Основа на музиката и текста е песента "Горда Стара планина", написана от Цветан Радославов през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път — през 1990 г.
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
Паднаха борци безчет
за народа наш любим,
майко, дай ни мъжка сила
пътя им да продължим.
Честит празник, скъпи читатели на Север.бг. Надяваме се, че поне малко повдигнахме духа и настроението ви.
