Европа в клещите на миграцията: Недоволството от миграционната политика на Брюксел расте

Среща на върха - в буквалния смисъл на думата - ще има тази седмица на връх Цугшпитце, в баварските Алпи. Там се очаква да се съберат лидерите на Германия, Франция, Полша, Австрия, Чехия, Дания, която в момента председателства Съвета на ЕС, и еврокомисарят по миграцията Магнус Брунер. Темата е борбата с нелегалните мигранти, които напират към Европа и дават основания на крайната десница да подклажда недоволството на европейците и да оказва натиск върху правителствата.

Целта на лидерската среща е да се изработи съвместен натиск за по-строга, по-бърза и по-координирана миграционна политика в цяла Европа. Съобщението за инициативата дойде в деня, когато Полша върна контрола по границата си с Германия, в отговор на същата мярка, наложена от правителството на Фридрих Мерц. А малко преди това, в деня, в който австрийският вътрешен министър Герхард Карнер огледа външната граница на ЕС между България и Турция, той съобщи, че Австрия е първата страна от ЕС от близо 15 години, която депортира сирийски гражданин обратно в родината му. Пред журналистите край Голям Дервент Карнер подчерта, че екстрадирането е "важен сигнал", показващ твърдата, но справедлива линия на Австрия по отношение на убежището и сигурността.

Като Австрия мислят и други европейски правителства, които вече размишляват върху реформата на все още недействащия реформиран миграционен пакт на ЕС.

"Пактът няма да пребори нелегалната миграция в Европа и няма да отнеме от натиска върху страните във вътрешността на ЕС", категоричен е миграционният експерт Гералд Кнаус, известен като архитект на миграционната сделка на Евросъюза с Турция от 2016 година. Нещо подобно предлага Кнаус и сега и твърди, че работещото решение е в споразумения с трети страни, които при определени условия да подслонят онези мигранти, които нямат право на убежище в ЕС.

"Повечето страни членки на ЕС са готови да подкрепят този модел, който всъщност ни е познат от първата голяма бежанска криза, когато Брюксел сключи подобно споразумение с Турция. Идеята е Европа да отправи атрактивно предложение на трети страни, които да приемат хора, които нямат изгледи да получат убежище в Европа. Това със сигурност значително ще намали притока на бежанци към Стария континент. Европа има нужда от 3-4 партньорски страни, не повече, и напрежението значително ще спадне.

Щом успяхме с Турция, защо да не успеем пак? ЕС предложи на Турция добри условия за сделка, нека го направим пак! Защо да не можем да предложим на някоя африканска държава, например Кения, легален път за трудова заетост на нейни граждани в Европа? Или стипендии за студенти? Или помощ за развитието на страната? Пакетът мерки трябва да включва, разбира се, финансова подкрепа за бежанците, които Кения подслонява. Всичко това е напълно възможно", казва Гералд Кнаус, който продължава да съветва различни европейски правителства, включително германското.

То се допитва и до проф. Даниел Тюм, юрист и миграционен експерт от университета в Констанц. "Недоволството от миграционната политика на Брюксел расте", категоричен е проф. Тюм. Нидерландия прие най-строгото в историята си законодателство срещу нелегалната имиграция, след като още преди месеци кабинетът обяви, че ще се оттегли от европейския миграционен пакт.

Това ли е новата тенденция в ЕС - вместо обща политика в областта на убежището, която трябва да влезе в сила след година, всеки сам да приема антиимиграционни мерки?

"Въпреки заявките Нидерландия все пак остава в рамките на европейското законодателство. Но за мен това е сигнал към Брюксел, че миграционният пакт трябва да се преработи. Нидерландия не е сама в това искане - на същото мнение са Австрия, Полша, Италия, дори Чехия и Франция. Настояването е за по-рестриктивна политика, за по-категорични ограничителни мерки срещу нелегално пристигащите мигранти.

Ако Германия подкрепи тези искания за по-строга политика, вярвам, че ще настъпи промяна в Европа. Не защото Берлин диктува какво да се случи в Европа, но все пак е една от големите страни членки на Евросъюза. В рамките на срещата на върха в Брюксел през юни Мерц разговаря с лидерите на държавите, които се застъпват за по-строга политика и предполагам, че нещата се движат в тази посока", смята проф. Даниел Тюм.

През първата половина на годината молбите за предоставяне на убежище в Германия са намалели близо два пъти в сравнение с миналата година. Защо тогава сега се затяга контролът?

"Става дума по-скоро за случайно съвпадение, а не за следствие от затягането на мерките. Това, че все по-малко хора търсят убежище в Германия е късмет за управляващите. Към това добавете променената ситуация в Сирия. Оттам засега не идват нови бежанци. И още нещо - държави извън ЕС, като Турция и Тунис, значително затегнаха граничния контрол и всъщност успешно предотвратяват преминаването на нелегални мигранти.

По-строгите мерки в Турция спират най-вече афганистанците, които се опитват да стигнат в Европа по суша. Много голяма е вероятността онези от тях, които бъдат хванати в Турция, да бъдат върнати в Афганистан. И те го знаят. Само миналата година Турция е екстрадирала десетки хиляди. Така че тези промени от миналата и началото на тази година са основната причина за отслабването на миграционния натиск", пояснява проф. Тюм.

С това обяснение е съгласен Гералд Кнаус. "През последните години сирийските бежанци бяха подложени на огромен натиск от страна на турските власти, които спряха да полагат обещаните грижи за тях", припомня миграционният експерт.

"Не само партията на Ердоган обещаваше да изгони всички сирийски бежанци. Дори опозиционният лидер Имамоглу, който междувременно беше отстранен от поста кмет на Истанбул и тикнат в затвора, обещаваше до две години всички бежанци да бъдат върнати в Сирия.

В този период на натиск броят на сирийски бежанци, които поеха към централна Европа, скочи няколко пъти. От година и половина обаче този процес се укроти. Така че у нас трябва да се запитаме: Кой всъщност се опитва да стигне до нашите граници? Освен сирийски граждани, най-голямата група са афганистанците и много по-малко иранци и иракчани. Затова смятам, че основната ни задача е да пазим външната граница между Турция и ЕС, т.е. с България, а не вътрешните за Шенген граници", изтъква Гералд Кнаус.

"В момента в Европа границите не са отворени", подчертава проф. Даниел Тюм, след като от понеделник Полша също започна да контролира границата с Германия.

"В първите дни от въвеждането на граничните проверки видяхме, че става дума по-скоро за символични ограничения и за много добре координирана съвместна дейност на полските и германските власти. Все пак, в Полша бившата управляваща крайнодясна партия оказва сериозен натиск върху правителството да предприеме мерки срещу нелегалните имигранти."

Полша всъщност отговори на Германия, която контролира и границата с Австрия, която пък първа върна граничните проверки. А и не само - Белгия обяви, че връща частично проверките, Франция отдавна го направи, а в Нидерландия вече е подсъдимо да пребиваваш в страната без валидни документи за самоличност. Това което сега се случва, не е ли ефектът на доминото?

"Да, така е. Още повече, че Полша контролира границата не само с Германия, но и с Литва. Мигрантите, които преминават през Източна Европа са сравнително малко, но все пак - маршрутът им е през Русия, Беларус и Литва.

Шенгенското споразумение, както е замислено, не работи. Проверките, които бяха върнати на много вътрешни граници, нямат нищо общо с духа на това споразумение. Но важно уточнение е, че европейското законодателство допуска временно ограничаване на свободата на придвижване в рамките на най-много три години. Този срок всъщност е нов - първоначално той беше само 6 месеца, но миналата година беше удължен.

Ако говорим конкретно за Германия, правителството може да си отдъхне за следващите три години, но не бива да се заблуждава, че граничните проверки ще му помогнат да се справи с нелегалните мигранти. Германия дори не може да си позволи дълго време да контролира границите, защото няма ресурса за това. Да не говорим, че Берлин би трябвало да търси общоевропейско решение на проблема, а не да се впуска в солови акции."

Правителството на Фридрих Мерц се закани да връща мигранти без изглед да получат закрила в Германия още от границата. Това също противоречи на европейското законодателство, нали?

"В интерес на истината, европейското законодателство не е категорично по този въпрос. Но така или иначе - тези мерки са временни и могат в най-добрия случай да са първа стъпка към едно общо решение за целия ЕС", казва още юристът проф. Тюм.

Досега само Германия е експулсирала мигранти от Афганистан, които нямат право на закрила. Тази операция беше много сложна и осъществена чрез посредничеството на Катар, защото Берлин, както и всички западни държави, не поддържат дипломатически отношения с талибаните. "Сега стои въпросът дали правителството трябва да влезе в преговори с режима в Кабул, така че да можем да продължим да депортираме нелегални мигранти", допълва Кнаус.

"Много е важно уточнението, че в Афганистан не се връщат всички мигранти, стигнали до Западна Европа. Напротив, дори може да се каже, че всички жени от Афганистан имат автоматично право на закрила у нас, защото те са систематично дискриминирани от режима на талибаните. Така е например в Дания - там афганистанките получават автоматично убежище. Отношенията със Сирия също са сложни - имаше няколко срещи с новата власт в Дамаск, но все още няма преговори за приемането обратно на сирийски мигранти, които нямат право на убежище в Германия. Тези преговори са работа на външния министър и вероятно предстоят", коментира Гералд Кнаус.

Той не смята, че правителството в Берлин има основания да оправдава въвеждането на граничния контрол с настъпила "извънредна ситуация", и още по-малко с аргумента, че европейското право в частта си за миграционната политика така или иначе не работи, разбирай Дъблинското споразумение, и затова се търси национално решение на проблема.

"Тази аргументация не е юридически издържана. Каква би била алтернативата? Всички 27 държави от ЕС да върнат граничния контрол по вътрешните граници? Да унищожим Шенген? Или да построят ограда по границата, както направи Унгария? Надявам се, че няма да се стигне дотам. Представете си, че всички страни членки започнат да си измислят заплахи за националната сигурност и да въвеждат извънредни мерки - така биха торпилирани европейското право.

Темата миграция може отново да възпламени цяла Европа. Може дори да застраши нашия демократичен ред. Вижте какво се случва в Америка. С грубата политика срещу имигрантите Доналд Тръмп потъпква човешките права. Но корените на неговата вманиачена борба по границата се крият в провала на неговия предшественик. Джо Байдън не успя да наложи контрол по границата и Тръмп използва този провал за да спечели изборите с обещанието, че ще гарантира сигурността на Америка. Знаем как иска да го постигне - като хвърля в затвора хора без съд и присъда и като нарушава човешките права.

Това подкопаване на правовата държава заради провалена миграционна политика се случва пред очите ни и представлява сериозна заплаха и за Европа. Затова вярвам, че ЕС ще намери сили да стигне до решение на проблема с нелегалната имиграция без да нарушава международното право", предупреждава миграционният експерт Гералд Кнаус.