Ивановци, честито и мислете му, ако не почерпите!
Според християнската традиция най-важната мисия, която Бог предопределил за Йоан, била да кръсти Исус с вода, тоест да му даде възможност да дарява хората с дух и слово. Той бил и единственият сред пророците, който посочил Божият син и предрекъл, че той е Месията. Заради ролята, която изпълнил, денят посветен на него, се празнува от църквата веднага след Йордановден (Богоявление). Праведният живот и духовната чистота, с която се слави Йоан Кръстител, както и мъченическата му смърт едва на 34 години, го правят един от най-почитаните от Източното православие светци.
На иконите той е изобразен с отшелническа роба от камилска вълна, превързана с кожен ремък и с ангелски крила, които символизират духовната му чистота и морална устойчивост. В лявата му ръка иконографите поставят разгънат пергамент, на който пише: "Покайте се, защото се приближава царството небесно".
Народните вярвания повеляват, че когато светците си разделяли задълженията си на земята, на Йоан се паднало да кръщава с вода малките деца и младите булки. Той помагал и на болните от главоболие. Ивановден е наричан също Женски водици, тъй като представителките на нежния пол играят осезаема роля в ритуалите, които са свързани с него. Всъщност, много преди зараждането на християнството се вярвало, че водата има пречистваща сила. Придавали й се лечебни сили и се смятало, че гони злото, дава късмет, сила и здраве.
На Ивановден се къпели всички булки и младоженци, които се били оженили през изминалата година, сгодените младежи и девойки, както и децата, първенците на населеното място и заможните хора. Тези, които не искали да влязат във водата, можели да се откупят, като парите и подаръците се използвали за почерпка. Вярвало се, че магията за здраве и късмет е най-силна, когато къпането става на открито, с течаща или поне изворна вода. Обикновено ритуалът бил извършван от кумовете на къпещите се, които получавали подаръци в замяна. На обяд кумците отивали на гости на кумовете си, като носели вино, ракия, баница, млин или друга храна.
По къщите на близките си роднини ходели и девойки, наречени "водичарки". Те целували ръката на стопанина на дома и събирали в бяло котле подаръците, които обикновено били дребни монети. След това поздравявали всеки от членовете на семейството с песен, като ритуалът отново целял да предизвика здраве, късмет и да прогони злите сили.
Всички именници задължително трябвало да почерпят за празника и се приемало за лоша поличба, ако никой не уважи повода. Празничната трапеза традиционно е много богата, като се оставя да стои през цялата нощ, а част от нея се определя за духа пазител на къщата, който трябвало да донесе добро на дома.
Ивановден е и празник, на който неженените младежи се побратимявали. Това ставало като шествието тръгвало от дома на най-възрастния от тях и искали символичната благословия на майката на всеки от групата. Заедно с доброто пожелание те получавали и китка бръшлян, завързана с червен конец. От Ивановден преставали обиколките на маскираните дружини, които се наричат в различните райони кукери, бабугери, русалии и т. н. В определени региони техният водач бил тържествено изкъпван, за което се отблагодарявал с богата гощавка. Това е последният ден от коледната поредица празници.
Народът вярвал, че ако на Ивановден нямало сняг, през лятото хората и домашните животни ще бъдат нападнати от болести. Обратно, ако плодните дръвчета били отрупани със скреж и сняг, се смятало, че плодородието е гарантирано.
Традиционните ястия за празника са характерните за трапезата на българина през зимните месеци - свинско с кисело зеле, ошав, суджук и различни видове мляно и консервирано месо.
_________________________________________________________________________________
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg
