На Видовенден слънцето се обръща срещу зимата
Видовден е един от не много известните и слабо проучени празници у нас. Познат е в западаните райони на страната и у съседката ни Сърбия.
Има различни предания за същността на Видовден. В честванията на празника са запазени следи от култ към езическото божество Видо или Видьо. Смятали го за един от четиримата градушкари: Герман, Въртоломей, Лисе и Видо. Явно по-късно те са се свързали трайно с християнския календар в съседни дни: св. Герман - на 12 май; св. Вартоломей - на 11 юни и св. пророк Елисей - на 14 юни.
В много по-голяма степен отколкото с предпазването от градушки Видовден се свързва с култа към слънцето. Вярвало се, че на този ден слънцето се обръща към зимата. Затова ставали много рано, преди да изгрее слънцето, та да го видят как се завръщало назад към зимата. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели.
Видовден се тачи и за здравето на очите и виждането. Рано сутринта жените поставят китка трендафил в дъждовна вода, събрана от листата на растението вида лугачка, или позната още като видова трева, видовка, и с нея после лекуват болни очи. Някъде с такава вода лекуват и добитъка.
Етимологически името на празника се извежда от това, че Вида "вижда” пакостите, които братята й са сторили. Според народната вяра градушката е Божие наказание за извършените грехове – това християнско по произход схващане лежи в основата на израза "ще дойде Видовден”.
Пак във връзка с "виждането", но вече не само в прекия, а и в по-широк смисъл, са и някои вярвания, магически практики и любовни гадания, изпълнявани от момите. В областта Граово например момите се мият с "видовденска" вода, за да са хубави и буйни косите им и да се "видят" хубави на момците през този ден.
Освен това срещу Видовден те прерязвали три стръка от растението шавар на еднаква височина и ги наричали на имената на момците, които харесвали. На сутринта който от стръковете е израснал най-високо, за този ерген до края на годината момата ще се омъжи.
В западните български покрайнини в недалечното минало Видовден започвал с изнасяне на обредни хлябове и продължавал с общоградските събори с хора, игри и веселби. Днес се забелязва тенденция за възстановяване на тези Видовденски събори, с чиято уникалност особено се гордеят нашите малки западни градове.
___________________________________________________________________________________
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg