Театралите отбелязват професионалния си празник за 50-и път
Юбилейното петдесето честване на Международния ден на театъра отбелязваме днес. Празникът на вдъхновяващото сценично изкуство е отбелязан за първи път през 1961 година, а от 1962-а Международният театрален институт на ЮНЕСКО взема решение той да бъде честван на 27 март - денят, в който бива откриван сезонът на Театъра на нациите в Париж. Днес отбелязват своя професионален ден всички артисти и театрални работници, за които така често забравяме в забързаното си и объркано ежедневие, но без които животът ни би бил много по-сив и скучен.
За да бъде популяризиран самият празник, а и театралното изкуство като цяло, още от самото начало ЮНЕСКО поставя началото на една традиция. Всяка година се избира свързана с театралното изкуство известна личност, която да отправи послание към света. Сред посланиците на театъра през годините са били величия като Жан Кокто, Джуди Денч, Вацлав Хавел, Питър Бруук, Пабло Неруда и Артър Милър.
За половинвековния юбилей през настоящата година да се обърне към театралното съсловие бе избран Джон Малкович - един от най-емблематичните холивудски актьори за последните десетилетия, изиграл ярки и запомнящи се роли в "Империята на слънцето (Empire of the sun), "Убийствени поля" (Killing fields), "Опасни връзки" (Dangerous liaisons), "За мишките и хората" (Of mice and men) и почти шизофреничното "Да бъдеш Джон Малкович" (Being John Malkovich). Ето и неговите думи:
"За мен молбата на Международния театрален институт на ЮНЕСКО да отправя поздравления за 50-ата годишнина на Световния ден на театъра представлява чест. Адресирам краткото си послание към колегите си, партньори и другари театрални работници.
Нека работата ви да бъде завладяваща и оригинална. Нека да е задълбочена, влияеща, съзерцателна и уникална. Нека тя да ни помага да намираме отговор на въпроса какво означава да си човек и нека този отговор да бъде благословен със сърце, искреност, откровеност и грация. Дано успеете да надмогнете нещастията, цензурата, бедността и нихилизма, с които повечето от вас със сигурност са принудени да се борят.
Бъдете благословени с талант и взискателност, за да ни научите на скромност, любопитство към професията на живота ви и на това как бие човешкото сърце в цялата си сложност. И нека най-добрите от вас, но наистина най-добрите, достигнат до редките и кратки моменти, в които човек успява да формулира най-важния въпрос "Как живеем?" Бог да ви благослови!".
Думата "театър" произхожда от древногръцки език и означава "място за зрелища". Това е вид сценично изкуство и представлява пресъздаване на определени сценарии пред публика, като актьорите използват съчетание от думи, жестове, танц, звуци и зрелища. През вековете театърът се развил в доста направления, най-популярните сред които са опера, балет, куклен театър и пантомима.
Първите театрални представления, за които са достигнали сведения до нас, пресъздават легендата за египетското божествено семейство на Озирис и Изида и датират от преди почти 5 хилядолетия. Истинският разцвет на театъра в древността обаче дължим на елините, които до голяма степен разграничават това изкуство от религията, макар и в повечето пиеси да присъстват множество митологични персонажи. Актьорите в древността са само мъже. Те изнасят своите представления в специални постройки със специфична форма и без покриви, наречени "амфитеатри", а изкуството им се дели на три основни направления - комедия, трагедия и драма.
Първоначално в пиесите участват само двама актьори. Третото действащо лице е въведено от древногръцкият автор на трагедии Софокъл. На сцената липсват декори, а след завладяването на Елада от Римската империя театърът преживява възраждане и в него се появяват нови елементи, специфични за традициите на латините.
Както при повечето видове изкуства, така и при театъра Средновековието се оказва време на значителни трудности. Християнските догми и канони на практика задушават древния театър, приеман като езическо изкуство. В късния етап на този исторически период се появяват пътуващи трупи, пресъздаващи на градските площади и по панаирите различни обреди и библейски сцени. Те представляват пъстра смесица от певци, танцьори, жонгльори и смешници.
По същото време в арабския свят се развива предимно кукленият театър, основан на религиозни сцени и на народните приказки, а в Япония възниква театърът "но", имащ полуобреден характер. Той достига висока степен на съвършенство, като всяка от използваните в представленията кукли се управлява от трима актьори, чието обучение продължава до десет години.
Китайските театри също имат дълга и сложна история и водят началото си от народните обреди и ритуали. Това важи и за индийския театър, който векове наред черпи вдъхновение от древните епоси "Рамаяна" и "Махабхарата".
Африканските народи също имат отколешни традиции в театралното изкуство. Техните "представления" са вдъхновени от лова, битовите сцени и обичаите и са съпроводени от музиката на традиционни музикални инструменти.
На границата между Средновековието и Ренесанса театърът постепенно се отърсва от религиозното потисничество и в него се появяват чисто светски теми и жанрове като мистерия, интерлюдия и фарс. През периода на западноевропейското Възраждане сценичното изкуство окончателно се обръща към истинския живот на хората и през XVI век в Италия се появява т. нар. "комедия дел арте", която бързо придобива огромна популярност. На различни места на Стария континент започват да се поставят пиеси от древногръцки и римски автори.
По времето на английската кралица Елизабет I е издаден първият закон за професионалните театри и актьори (1572 година). Първият обществен театър на Острова пък се появява едва четири години по-късно. Британското сценично изкуство от това време преживява бурен разцвет, дължащ се до голяма степен на постановките, подготвени по произведения на Шекспир.
През следващите векове театърът се развива в различни направления, като много автори налагат своите виждания за това изкуство и създават десетки стилове - натурализъм, дадаизъм, сюрреализъм, абсурдизъм, постмодернизъм... Сред основоположниците на театъра такъв, какъвто го познаваме в момента, са Константин Станиславски, Лий Страсбърг, Луиджи Пирандело, Бертолт Брехт, Харолд Пинтър, Юджийн О'Нийл, Самюъл Бекет, Дарио Фо, Джордж Гершуин, Андрю Лойд Уебър, Йожен Йонеско . В средата на ХХ век особена популярност придобива мюзикълът, в който театралното действие се съчетава с модерна музика, танци, както и със солови и групови партии на актьорите.
Първите театрални представления в България са дело на училищата, които през Възраждането са център на духовния и обществен живот в населените места. Първата постановка, комедията "Михал Мишкоед" от Сава Доброплодни, е поставена в Шумен на 15 август 1856 година. В края на същата година в Лом е организирано представление на мелодрамата "Многострадална Геновева" по пиесата "Геновева" на Кристоф фон Шмид.
Първото българско оригинално драматично произведение е "Ловчанският владика или беля на ловчанският сахатчия", написано от Теодосий Икономов и през 1857-а и издадено през 1863 година. За съжаление то никога не е представяно на сцена. През 1858 година излиза комедията на П. Р. Славейков "Малакова". Пиесата е поставена в Цариград, Русе и Пловдив и се радва на сериозен успех.
Голяма роля за полагането на основите и развитието на българския театър има Добри Войников, който е считан за първия български режисьор и основател на първата театрална трупа в Браила. В продължение на десет години тя организира представления пред българските емигранти в Румъния. Негови театрални постановки са представяни дори на сцената на Националния театър в Букурещ. Най-популярните творби от края на XIX век са комедията на Войников "Криворазбраната цивилизация" и "Иванко – убиецът на Асеня” от Васил Друмев.
В началото на ХХ-ти век името на Гео Милев се налага като поет и режисьор, който се старае да наложи импресионизма в областта на българското изкуство. Той пише и няколко книги на тема театрална драматургия, в които обяснява виждането си за новия български театър. През 1904 г. драматичната трупа "Сълза и смях" е реорганизирана и вече носи гордото име Български народен театър, с което се слага началото на професионалния театър в България.
Подемът на българския театър през първата половина на ХХ век е спрян от налагането на "социалистически реализъм" в изкуството след 9 септември 1944 година. Въпреки че в периода след Втората световна война се раждат едни от най-големите български артисти, свободното развитие на театъра до голяма степен е потиснато.
Промените от 1989 година не довеждат до така желания "бум" в българския театър. Финансовия колапс и тоталното отричане на държавата от културата в първите години след падането на комунизма почти довеждат до просешка тояга много от трупите и артистите. Известно раздвижване се забелязва едва в последно време, когато част от българското общество преоткрива нуждата си от култура, а в повечето театри остават истински талантливите актьори, които не са склонни да правят компромиси с разбиранията си за изкуство.
____________________________________________________________________________
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg
