Ще спим с един час по-малко
Тази нощ в 03:00:00 ч. местно време се въвежда лятното часово време и преместваме стрелките на чаовника с един час напред, съобщават от Български институт по метрология. Връщането на часовниците към астрономическото часово време става в 04:00:00 ч. местно време в края на октомври.
Първите сведения за инициатор лятното часово време да "влезе в график" сочат Бенджамин Франклин, който предлага това в писмо до редактор на в-к "Парижка трибуна" през 1784 г. предложението не било взето на сериозно, заради хумористичния си нюанс - Франклин просто предлагал парижани да стават и да си лягат по-рано.
През 1907 година предложението да се пести светло сериозно е застъпено от Уилям Уилет в "Пилеене на дневната светлина". Въпреки убедителните аргументи и значителното лоби, което подкрепило Уилет, британският парламент не бил убеден в ефективността на предложението.
Германия е първата държава, която "пуска в употреба" лятно часово време, а периодът е Първата световна война - 30 април - 1 октомври 1916 година. Месец след това и Великобритания се присъединява към идеята да се пести енергия - стрелките са преместени от 21 май до 1 октомври.
Въвеждането на лятно часово време се прави официално от американския Конгрес през 1918 г., като установява няколко часови зони. Заради липсата на отзвук, скоро законът е отменен.
В България лятното часово време е въведено на 1 април 1979 г. До 1996 г. включително, стрелките на часовниците се превъртат в 0:00 часа на последната неделя на месец март /първата неделя на април и продължава до 0:00 часа на последната неделя на месец септември /първата неделя на месец октомври.
През 1997 и 1998 година лятното време започва в 3:00 часа в последната неделя на месец март и продължава до 3:00 часа в последната неделя на октомври. От 1999 година лятната смяна на стрелките е в 3:00 часа в последната неделя на месец март и продължава до 4:00 часа в последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с един час назад - т.е до 3:00 часа астрономическо време.
Лятното часово време е въведено с цел спестяване на разходи за осветление. Тази система важи за пролетните и летните месеци и касае активните часове за работа и училище.
Рязката промяна на часа за ставане и трудната нагласа на биологичния часовник оказват сериозно влияние на психиката и довежда до дисбаланс целия организъм, особено при по-лабилните натури, предупреждават психиатрите. За известен период около смяната на часовете в статистиката за записани и мрачни събития. Тя показва, че това е период, в който повиквания към Бърза помощ нарастват с 12 %, самоубийствата с 66%, инфарктите с 75% и нещастните случаи с 29%.
Хронобиолозите Тил Рьонеберг и Томас Кантерман от университета "Лудвиг Максимилиан” в Мюнхен с още двама холандски изследователи са провели най-голямото досега проучване за последиците от преместването на стрелките. Чрез специален въпросник на 55 000 души в Централна Европа са били изследвани моделите на сън.
Публикуваните в научно списани резултати са потвърдили вече известното - вътрешният часовник на човека се нагажда към промените в съответствие със сезона, спрямо изгрева на слънцето; изгревът регулира естествения ритъм на сън и бодърстване и през летните месеци и преместването на часовника в лятното часово време пречи на естественото настройване на вътрешния часовник.
Местенето на стрелките напред не е съобразено с потребностите на "вътрешния часовник" или с природата и това води до сериозни последици, твърдят учените. Излседванията показват, че най-много страда връзката между отделянето на мелатонин и съня. Между хормона на епифизата и съня съществува пряка връзка и недостигът на мелатонин значително затруднява и прави невъзможно заспиването. Максималната му концентрация в кръвта е от 0 до 4 часа и ако човекът е ставал в 5 часа, то с въвеждането на лятното време той е принуден да се събужда и да бодърства тогава, когато всички негови физиологични механизми все още работят в режим на отдих.
Въпреки, че в рамките на няколко дни човек успява да се адаптира към режима "лягане-ставане", симптомите на хроничното недоспиване се преодоляват за по-продължителен период. Специалистите съветват през първите няколко дни с новия режим да си осигурим повече физически натоварвания, за да заспим вечерта по-лесно, макар и с час по-рано отпреди. Правилното и пълноценно хранене също е фактор, който не бива да се пренебрегва. Не се препоръчва злоупотреба с алкохол и кофеин, както и с приспивателни.
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg
